Класификация на плодови и други вина на вкус

Може би за нас, обикновените потребители на тази напитка, такива имена няма да кажат нищо.

Класификация на виното

Но на езика на винопроизводителите, класификация на виното на плодовите и другите вина на вкус е както следва:

-пресни (с приятен освежаващ вкус);

-хармонични (всички вкусови усещания са балансирани и нито едно от тях не се усеща отделно);

-груби (рязко се усеща вкуса на танините);

-меки (нежни, не кисели);

кадифени (сладки и маслени);

празни (имат воден вкус с ниско алкохолно съдържание);

твърди ( обскуранти);

плоски (нискоалкохолни и пресни);

тънки (хармоничен вкус, с характерен силно развит букет);

горещи или огнени (бързо затоплят езика и ларинкса);

парещи (оставят следа върху езика и небцето, подобна на тази, причинена от пипер).

Мавруд е местен сорт

Отглежда се само в България от най-древни времена. Разпространен е основно в Пловдивско и по-малко в Пазарджишко и Старозагорско.

Мавруд е къснозреещ сорт, гроздето узрява в началото на октомври месец. Сортът е сравнително устойчив на сиво гниене. Най-подходящи за Мавруд са дълбоките, свежи наносни почви в топлите микрорайони на страната, където няма опасност от ниски зимни температури.

Мавруд е един от най-ценните местни сортове за червени вина. Захарността на гроздето е от 17 до 23 % при титруема киселинност от 6,1 до 10,7 г/куб. дм. Вината, произведени от този сорт, са с наситен рубинен цвят, достатъчно танини и киселини и специфичен, много приятен аромат, в който преобладават горски плодове и подправки. Вината се развиват отлично в контакт с дъбова дървесина, като развиват мощен, комплексен аромат, мек, плътен и хармоничен вкус.

Гъмза – друг сорт

Гъмза е стар местен сорт, отглеждан от стари времена в Северна България.

В Унгария, Словакия, Франция, Румъния, Югославия, Австрия, Турция е познат под името кадарка. В другите райони на страната се среща като единични лози.

Гъмза е сравнително къснозреещ сорт, бере се към края на септември до първите дни на октомври. Недостатък на сорта е тънката и крехка кожица на зърното, която във влажна есен се напуква и гроздето се напада силно от сиво гниене. Добивите и качеството силно спадат. За да се избегне това, се препоръчват проветриви хълмисти терени с леки отцедливи почви и бързо обиране на гроздето. Устойчивостта към ниски зимни температури е слаба. При узряване сортът достига 19-21,8% захари.

Във Видинско натрупването на захари протича по-интензивно и технологичната зрялост настъпва по-рано – около 15 септември. В години с по-топла и суха есен червените сухи вина от сорт „Гъмза“ се отличават с жив, макар и не много плътен рубинен цвят, приятен аромат на дребни червени плодове, доминиран от малина, подчертана, но мека свежест и приятни танини.

Снимка : viavinera.bg

You May Also Like

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.