Може би за нас, обикновените потребители на тази напитка, такива имена няма да кажат нищо.
Класификация на виното
Но на езика на винопроизводителите, класификация на виното на плодовите и другите вина на вкус е както следва:
-пресни (с приятен освежаващ вкус);
-хармонични (всички вкусови усещания са балансирани и нито едно от тях не се усеща отделно);
-груби (рязко се усеща вкуса на танините);
-меки (нежни, не кисели);
кадифени (сладки и маслени);
празни (имат воден вкус с ниско алкохолно съдържание);
твърди ( обскуранти);
плоски (нискоалкохолни и пресни);
тънки (хармоничен вкус, с характерен силно развит букет);
горещи или огнени (бързо затоплят езика и ларинкса);
парещи (оставят следа върху езика и небцето, подобна на тази, причинена от пипер).
Мавруд е местен сорт
Отглежда се само в България от най-древни времена. Разпространен е основно в Пловдивско и по-малко в Пазарджишко и Старозагорско.
Мавруд е къснозреещ сорт, гроздето узрява в началото на октомври месец. Сортът е сравнително устойчив на сиво гниене. Най-подходящи за Мавруд са дълбоките, свежи наносни почви в топлите микрорайони на страната, където няма опасност от ниски зимни температури.
Мавруд е един от най-ценните местни сортове за червени вина. Захарността на гроздето е от 17 до 23 % при титруема киселинност от 6,1 до 10,7 г/куб. дм. Вината, произведени от този сорт, са с наситен рубинен цвят, достатъчно танини и киселини и специфичен, много приятен аромат, в който преобладават горски плодове и подправки. Вината се развиват отлично в контакт с дъбова дървесина, като развиват мощен, комплексен аромат, мек, плътен и хармоничен вкус.
Гъмза – друг сорт
Гъмза е стар местен сорт, отглеждан от стари времена в Северна България.
В Унгария, Словакия, Франция, Румъния, Югославия, Австрия, Турция е познат под името кадарка. В другите райони на страната се среща като единични лози.
Гъмза е сравнително къснозреещ сорт, бере се към края на септември до първите дни на октомври. Недостатък на сорта е тънката и крехка кожица на зърното, която във влажна есен се напуква и гроздето се напада силно от сиво гниене. Добивите и качеството силно спадат. За да се избегне това, се препоръчват проветриви хълмисти терени с леки отцедливи почви и бързо обиране на гроздето. Устойчивостта към ниски зимни температури е слаба. При узряване сортът достига 19-21,8% захари.
Във Видинско натрупването на захари протича по-интензивно и технологичната зрялост настъпва по-рано – около 15 септември. В години с по-топла и суха есен червените сухи вина от сорт „Гъмза“ се отличават с жив, макар и не много плътен рубинен цвят, приятен аромат на дребни червени плодове, доминиран от малина, подчертана, но мека свежест и приятни танини.
Снимка : viavinera.bg
