Уенди Уиснър: “Имах тежки паник атаки, когато бях на 16-годишна възраст. Макар че никога няма да мога да определя точно какво ги причинява, аз дълго подозирах, че някои от травмите, които съм преживяла като дете (развод, изоставяне, битки за задържане и словесно насилие) допринесоха за моето паническо разстройство.
Паник атаки
Наскоро въпреки че моят терапевт спомена нещо мимоходом, което осветли целия феномен за мен по един изцяло различен начин. Тя каза, че когато ние държим нашите емоции вътре, те са склонни да се преобразят в условия като безпокойство и паника.
Тогава една крушка изгасна в мозъка ми. Можех да си представя себе си като едно малко момиче, което е свидетел и изпитва всякакъв вид неща, повечето от които са травми. Като цяло просто съм едно момиче, което стои там и абсорбира всички тези неща. Винаги съм била “доброто момиче”, което всеки смяташе за толкова жилаво въпреки всички трудности, които се развиваха.
Научих се да държа плътно и преднамерено всички свои емоции вътре-частично, за да мога да угодя на всички възрастни около мен. Но също така аз бих могла да предпазя себе си от чувството колко безкрайно наранена и засрамена бях аз заради някои от нещата, които изпитвах.
Но какво стана с всички тези чувства, които “натъпквах” вътре? Те разбира се не избягаха и аз рядко имах възможността да ги почувствам всичките без осъждане или срам. Можеха ли да се покажат в друга светлина, може би изразени като паника?”
“Обличане” на теорията за детска травма допринасяща за паническо разстройство
“Добре е установено, че травматичните събития могат да доведат до безпокойство и панически разстройства. Особено при някой, който е податлив заради допълнителни биологични или социални фактори.” Казва Никол Еймсбъри, лицензиран консултант по ментално здраве и психотерапевт.
“Почти всеки в моето семейство имаше някакъв вид безпокойствено разтройство. Така че то стоеше като причина аз да имам склонност към състоянието в общ смисъл.”
Още за това Какво е паник атака.
