Допинг в Спорта

Под допинг в спорта се подразбират забранените препарати, които позволяват да се увеличат значително резултатите. Самата дума „допинг“ (doping) произлиза от doop – наименованието на алкохолната напитка. Която жителите в Южна Африка употребявали за увеличаване на издръжливостта. В Англия, в края на XIX век допинг наричали вкарването на стимулатори на състезателните коне преди началото на надбягванията. Dope – означава да се дава наркотик. Според определението на Медицинската комисия на МОК, за допинг се счита вкарването в организма на състезателя, без значение по какъв начин (хапчета, инжекции, вдишвания и др.) на фармацевтични препарати, изкуствено повишаващи работоспособността и спортния резултат.

Съгласно медицинската терминология, допингите са лекарства, които се употребяват от спортистите с цел изкуствено, принудително повишаване на работоспособността по време на тренировъчния процес и по време на състезателната дейност.

Допингът като стимулант

Използването на различни стимулатори за повишаване на физическата и психическата работоспособност се е наблюдавало още от древността. През II век пр. н. е., гръцките атлети са приемали протеин, семена кунжута, употребявали са преди състезания някои видове психотропни гъби. Тогава това не е било забранено.

В средните векове норманските воини са пиели преди битка отвари от психотропни гъби, в резултат на което са изпадали в състояние на агресивност и нечувствителност към болка и умора.

Всички групи допингови препарати, използвани от спортистите, включват силно-действащи лекарства, които се използват за лечение на тежки заболявания и се продават само със специална рецепта от лекар. Употребата на допинг може да бъде установена единствено с помощта на специален анализ – допинг-тест. Допинг -контролът се провежда обикновено преди състезание или веднага след него.

Историята на допинга

Първата държава, приела антидопингово законодателство, е Франция. През 1967 година, след смърт от амфетамини на Томи Симпсън на колоездачното рали „Тур де Франс“, МОК поел решителни действия. Тогава за пръв път е съставен списък със забранени препарати и е създадена специална комисия за борба с допинга.

Първите допинг-тестове са извършени  в Мексико през 1968 г. и един от спортистите е бил дисквалифициран. На следващата Олимпиада, в  Мюнхен през 1972 са отзовани 7 спортисти. А през 80-те години имаме цяла серия едри допингови скандали.

Допингът нанася изключителна вреда на здравето на спортистите, в същото време най-голямата проблема е етичната – употребата на допинга убива идеята за честна игра, която стои в основата на спорта и олимпийското движение.

You May Also Like

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.