Допинг в Спорта

Под допинг в спорта се подразбират забранените препарати, които позволяват да се увеличат значително резултатите. Самата дума „допинг“ (doping) произлиза от doop – наименованието на алкохолната напитка, която жителите в Южна Африка употребявали за увеличаване на издръжливостта. В Англия, в края на XIX век допинг наричали вкарването на стимулатори на състезателните коне преди началото на надбягванията. Dope – означава да се дава наркотик. Според определението на Медицинската комисия на МОК, за допинг се счита вкарването в организма на състезателя, без значение по какъв начин (хапчета, инжекции, вдишвания и др.) на фармацевтични препарати, изкуствено повишаващи работоспособността и спортния резултат.

Съгласно медицинската терминология, допингите са лекарства, които се употребяват от спортистите с цел изкуствено, принудително повишаване на работоспособността по време на тренировъчния процес и по време на състезателната дейност.

Допингът като стимулант

Използването на различни стимулатори за повишаване на физическата и психическата работоспособност се е наблюдавало още от древността. През II век пр. н. е., гръцките атлети са приемали протеин, семена кунжута, употребявали са преди състезания някои видове психотропни гъби. Тогава това не е било забранено.

В средните векове норманските воини са пиели преди битка отвари от психотропни гъби, в резултат на което са изпадали в състояние на агресивност и нечувствителност към болка и умора.

Всички групи допингови препарати, използвани от спортистите, включват силно-действащи лекарства, които се използват за лечение на тежки заболявания и се продават само със специална рецепта от лекар. Употребата на допинг може да бъде установена единствено с помощта на специален анализ – допинг-тест. Допинг -контролът се провежда обикновено преди състезание или веднага след него.

Историята на допинга

Първата държава, приела антидопингово законодателство, е Франция. През 1967 година, след смърт от амфетамини на Томи Симпсън на колоездачното рали „Тур де Франс“, МОК поел решителни действия. Тогава за пръв път е съставен списък със забранени препарати и е създадена специална комисия за борба с допинга.

Първите допинг-тестове са извършени  в Мексико през 1968 г. и един от спортистите е бил дисквалифициран. На следващата Олимпиада, в  Мюнхен през 1972 са отзовани 7 спортисти. А през 80-те години имаме цяла серия едри допингови скандали.

Допингът нанася изключителна вреда на здравето на спортистите, в същото време най-голямата проблема е етичната – употребата на допинга убива идеята за честна игра, която стои в основата на спорта и олимпийското движение.

You May Also Like

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.